Когато някой умира на екран, той винаги успява да каже нещо сълзливо с последния си дъх или пък да предаде много важна информация. Често този монолог се проточва с минути, преди изведнъж раненият да се закашля драматично и да ритне камбаната, забелвайки очи, като почти винаги от устата му се стича капка кръв. Добрите хора във филмите умират в ръцете на приятели, които притварят клепачите им, докато лошите остават изцъклени и камерата набива на изкривената им в агония физиономия. В случай че умира убиецът – той винаги успява да сграбчи за крака човека, който е отишъл да провери дали е мъртъв.
7. Кучетата никога не умират!
Всяко животно има своята екранна функция – котките изскачат от нищото и плашат хората, гърмящите змии пък плашат конете и те хвърлят ездачите си в тяхна посока, а извънземните форми на живот винаги искат да ни убият. Отдалечените части на света винаги съдържат огромни праисторически животни, на които през последните 10 000 години никой не се е натъкнал. Каквото и да се случва, обаче кучето не умира. Освен ако режисьори не са Братя Коен – едни от последните убийци на животни в съвременното кино.
По ред причини компютрите са крайно нереалистично представени във филмите: всички операционни системи получават имейл с грозна анимация на отварящ се плик, програмите на тайните агенции имат лого на половин екран, а командите се изписват с думи на простичък английски – например в тайните файлове се влиза просто като напише „достъп до тайните файлове”, а вирус се пуска с команда „въведи вирус”. Когато някой пише по клавиатурата, той никога не допуска правописни грешки и също така никога не използва интервал. Всички програми за писане нямат курсор, а буквите са поне 5 сантиметрови. Дори компютрите, които управляват космически полети, имат елементарен графичен интерфейс, а това, колко е мощна една машина, се познава по звуците, които издава – леко пиукане за лаптоп и бучене като матричен принтер за суперкомпютър. Също така, ако допуснеш грешка, целият екран започва да мига със съответния надпис – най-често „грешка”. Ако изтриеш файл от компютъра, той задълително визуално изчезва и от екрана. Ако пък компютърът ти бъде заразен с вирус, много често това може да доведе до прескачане на искри от кутията и даже експлозия.
Интелектът на героите във филмите е нещо крайно субективно – както малките деца често са по-умни от възрастните, така лошите са с IQ-то на зелена еуглена. Голяма част от мутрите на Големия лош са толкова глупави, че даже изобщо не говорят. Иначе всички лоши задължително говорят ужасен английски, даже и да са американци. За да се преобразиш в някой от лошите, е достатъчно да го удариш по главата и да го издърпаш в храстите – униформата му ще ти пасне едно към едно и на никого няма да му направи впечатление, че не те е виждал на планьорката преди терористичния акт. Също така, когато лошите сгащят добрия, винаги се бият с него, като си правят негласна уговорка да го нападат един след друг, за да може лесно да ги поваля. Ако в мелето присъства и Големият лош, той спира останалите и се бие честно с Нашия мано е мано. В случай че лошите натупат Нашия, той си избърсва разкървавената устна, поглежда ги презрително и изсъсква: „Само толкова ли можете?”, на което те естествено отговарят с още бой. Въобще тъпотията на наемниците е толкова дразнеща, че често даже Големият лош се изнервя и убива някой от тях. При всички случаи, когато лошите хванат Нашия, те не пропускат да му разкажат в пълни детайли плана си да унищожат света и вместо да го убият по някой традиционен начин, залагат на ужасно тъпа схема, примерно го пускат в басейн пълен с морски котки с лазери на главата. Добрите герои също допускат грешки – поне веднъж в началото на филма те имат шанс да убият лошия, но вместо това го пускат, за да го гонят още поне няколко часа екранно време. Освен това, когато лошият изглежда мъртъв, той никога не е и поне 3 пъти ще се изправи и ще изскочи от нищото – всички знаем това. Всички без главния герой, който видимо се изненадва всеки път.
10. Нелогичните действия на тичащото момиче.
В хорър филмите момичетата имат таланта да се завират в най-голямата най-страшна тъмница особено ако някой изрично им е казал да не влизат там. После, когато към тях се зададе някаква заплаха, тяхната реакция е напълно нелогична – а именно да опулят очи и да седят, без да мърдат, за да може убиецът, зомбито или случайният киликанзер да дойде ооопасно близко. После изведнъж мацката започва да тича със скоростта на Ивет Лалова, даже да е на висок ток. Естествено следват серия от тъпи ходове – ако има стълбище, бягащото момиче винаги тръгва нагоре, никога към входната врата.
СЛЕДВА КРИЕНЕ В ГАРДЕРОБА, КЪДЕТО ЕСТЕСТВЕНО ТЯ НЕ МОЖЕ ДА ЗАПАЗИ ТИШИНА – ВИНАГИ ТРЯБВА ДА СТЕНЕ, РИДАЕ, ПОДСМЪРЧА ИЛИ ОТКРОВЕННО ДА ЦИВРИ.
Ако случайно успее да мине зад гърба на убиеца и да се измъкне на улицата след рисковано спускане по козирката на сградата, момичето започва да тича, като крещи с цяло гърло. Човек би предположил, че ще й хрумне да си пази въздуха, но не – тя вика ли вика. Убиецът започва да я следва с лекота – просто върви, даже не подтичва, но без усилие скъсява дистанцията между тях. Етествено момичето се спъва в корен и повече не може да стане – убиецът се надвесва над нея и миг преди да я посече с какъвто там домакински уред е награбил, тя започва да го моли да спре – сякаш дотук не е станало ясно, че човекът е луд и определено си е навил на пръста да финализира убийството
Няма коментари:
Публикуване на коментар