Първо - актьорската игра. Много, много добра. В шестия филм имах известни забележки към Мишел Родригес и Вин Дизел, но в този седми филм всички са на ниво. Никой жест не е излишен, никоя дума не стои не на място, всичко е точно както трябва.
Може би една от малкото роли на Родригес, в която тя трябва да представи и слабите качества на един човек - несигурност, но това разбира се е продиктувано от ролята на Лети, която наистина е в най-объркания период от живота си.
Вин Дизел беше стоунфейс както винаги,но ни пусна няколко усмивки, които да те стоплят.
Новото лице - Джейсън Стейтъм. Тази британска загадъчност, която актьора притежава перфектно пасна на антагониста Декард Шоу и завърши ролята. Това е най-готиния злодей, който се виждали. Честно, идеше ми да го удуша.
Не мога да се изкажа ласкаво за Джордана Брустър и не защото не я харесвам, а защото влага твърде много емоция в Миа и така героинята й изглежда още по.... лигава?...
Второ - сценария. Въпреки, че на първо четене ще си помислите, че ви е писнало от открадване на чипове с високи технологии, това чувство ще бъде замаскирано от ужасно много екшън, каскади, коли, оръжия, ръкопашния боеве и разбира се смешките на Роман.
Много ми хареса цялата идея за истинската символика на сребърния кръст - така навьрзваме нещата, защо в предишните филми Дом толкова рискува живота си. Оказва се не е само защото му напомня за Лети, а и защото е наистина символ на любовта им. Повече няма да кажа, няма да е честно.:-)
Трето - режисурата. Останах наистина впечатлена от работата на новия режисьор Джеймс Уан. За мое щастие е обърнал повече внимание на Дом и Лети, защото хайде да си го кажем честно - в предишните филми само се загатваше с някой друг кадър за тяхната връзка.
Обърнато е внимание на чисто операторски техники - страхотни слоу мошън кадри, подкрепени с близки и общи планове + любимото ми - камера от орлов поглед.
Четвърто - локациите. Този път нещата са много сериозни. Ако в първия филм бяха само в Ел Ей, във втория само в Майми, в третия само в Токио, тенденцията за повече от една географска ширина започна от 4-тия където действието беше в Доминиканската република, Мексико и Ел Ей. Петият филм отиде чак до Бразилия, а шестият се съсредоточи върху Лондон и Испания.
Е сега има екзотика в лицето на ОАЕ. Малко сурова пустош представена като Азербайджан, но от мен да знаете снимано си е в Щатите. Имаме много Лос Анджелис и страхотни гледки колкото искате.
И накрая - посвещението.
Не е пресилено ако кажа, че Пол Уокър израстна като актьор чрез този франчайз и аз наистина го харесах в последните 4 филма.
Всички от екипа са се справили страхотно имайки предвид колко трудно е да продължиш да снимаш, когато си загубил близък приятел. Само мога да си представям какво е да се върнеш на снимачната площадка.
Целият филм е една страхотна лента с всичко, което можеш да си пожелаеш и оставаш погълнат от действието, но финалът е този, който го прави толкова личен, толкова сантиментален, толкова интимен.
Само си представете - всички гледат към Пол с усмивка на лице, знаейки, че той наистина е на по-добро място.
И какъв по-добър начин публиката да се сбогува с нея от това да го види в кола - Пол винаги е обичал колите.
И го видяхме за последно както трябва - карайки към залеза... в бяло... като ангел.
********************
А сега малко снимки от официалната премиера. П.С. Забележете какво тематично яке си е направил Дизел :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар