Защо си нямаме български коледен филм

3ащо нямаме български коледен филм? А защо досега не сте си задавали подобен въпрос, питали ли сте се? Ако не сте, хайде да помислим заедно.

Наистина ли си нямаме такива едни глупашки, наивни, еуфорични и бодряшки филми, които доказват, че Коледа се случва само веднъж годишно? А пък песни коледни, примерно, имаме. Коледуваме си отдавна, тананикайки "От Бога ти много здраве, от нас малко веселбица!", или гледайки нещо подобно по телевизията, ама вносно. Но не примираме в красиво неверие и очакване на празничното чудо от роден филм. Защо така?

Защото отскоро празнуваме Коледа, ще отговорите най-вероятно вие.
Така е, социализмът не зачиташе този празник, но не е там въпросът. Реалистични или не, можехме да имаме опияняващо празнични филми за Нова година и дебаркирането на Дядо Мраз заедно с неговите трогателно скромни подаръци около отрупаната с чупливи играчки елха.

Така най-интимният празник щеше да осъществи копнежа на интернационалното човечество по мир, благоденствие и порцион щастие.

Някои ще кажат, че нямаме такъв филм, бил той сантиментален или шеговит, който да ни настройва и подготвя за коледния празник, защото тоя десен обикновено не получава Оскари!
Далновидна и вярна мисъл. А и не е рентабилно да се дават пари за филм, който може да екзалтира всички в киносалоните и пред телевизора само в краткия отрязък от началото на декември до последния му ден. След това на лентата й изтича срокът на годност и тя става блудкава, неуместна, противоестествена дори.

Друг ще протестира - ние нямаме филм на ужасите, та какво остава за коледен! И причината е една и съща. Не умеем и не искаме нито да се плашим до смърт, нито да се отпуснем до откат в бездните на истинския празник, каквото и да ни струва това. Обичаме да сме си умерени, а не да се разочароваме с прекомерни надежди за нещо ново, хубаво. Пък и много хубаво не е на хубаво, и Петър Дънов го е казал...