Разбира се, ще сте заобиколени от много суперавтомобили. Но след като изпразните цистерна на Tate & Lyle в чашата на Ричард, работата ви ще бъде ограничена до това, да я измиете. Единствената кола, която ще карате, е Corsa.
Ако все още се интересувате, изискванията са следните - трябва да имате имунитет срещу всички болести, да работите по 29 часа на ден, 7 дни в седмицата, ще плащате, за да идвате на работа, Ричард ще ви крещи, че не сте сложили достатъчно захар в чая му, ще ви трябва и почетна диплома от Оксфорд или Кеймбридж. Лийдс? Ексетър? Хм! Пробвайте в Countryfile.
Съжалявам, че съм толкова брутален, но е факт, че ако искате да работите с коли, трябва да търсите другаде. Освен ако не сте много специален...
Преди беше лесно, защото колите се чупеха постоянно, а за ремонта им беше достатъчен чук. Затова просто трябваше да си наемете малко местенце под някой железопътен мост, да пуснете обява в местния вестник и да изчакате да дойде някой с раздрънкана Cortina.
А сега нещата са различни. Ще ви трябва оборудване за диагностика, което струва 700 млн. лири – сума, която не можете да вземете като заем от банка и която няма да се възвърне, защото, когато машината отчете проблем, а вие кажете на клиента цената на ремонта, той просто ще си изхвърли колата и ще купи нова.
Това е така. Сякаш беше вчера времето, когато пътищата бяха пълни с Ford Sierra. Но ако наистина беше вчера, на всеки ъгъл щеше да има механици, които да ги поддържат в движение. Обаче такива няма, защото е днес, а всичките Сиери са станали на чайници и перални машини.
Изхвърляме бръсначките, камерите и мобилните си телефони, когато ни омръзнат или когато започнат да създават проблеми. А сега правим същото и с колите си. Което означава, че няма никакъв шанс за младите, които искат да прекарат дните си, ровейки в седмия цилиндър на BMW.
Почти същото е положението в моторните спортове. В миналото имаше много богати хора, които биха ви наели да поддържате състезателните им коли във форма за дните, когато ще нахлупят кожена шапка за плуване и ще се впуснат в поредната оспорвана надпревара. Сега не е така.
Искате да работите в областта на моторните спортове днес? Значи трябва да имате писмо от NASA, в което да пише, че сте твърде квалифициран за работа при тях. Трябва да разбирате от аеродинамика, да сте инженер и компютърен програмист от такава класа, че всеки вторник Бил Гейтс да ви звъни за съвет. Плюс това ще трябва да сте склонни да носите риза от изкуствен материал с надпис „Анусол“ на гърба.
И ако отговаряте на всички тези изисквания, ще се озовете на работа във фабрика в Уокинг, където няма да ви е позволено да говорите или да се усмихвате, а всеки втори уикенд, когато приятелите ви обсъждат в кръчмата наточените си хонди, вие ще леете пот в парник на другия край на света, насочили сешоар към немски спирачен диск. Или ще сте в Малори Парк, където ще нагласяте осигурителни ремъци около слабините на младеж с тъпа прическа, който, изглежда, се наслаждава на тази дейност повече от нормалното.
Разбира се, винаги можете да си намерите работа като продавач на коли. Но за тази цел трябва да сте готови да обработвате косата си с гел, да носите много бижута и евтин костюм. Освен това ви е нужно и търпение на светец. И става още по-зле, защото може от време на време да ви викат да преместите дадена кола в другия край на шоурума и с това контактът ви с бензиновото царство да се изчерпва.
Защото всъщност в днешно време няма такова нещо като продавач на коли. В повечето случаи той или тя е просто на предната линия на финансова компания и организира продажбите на лизинг. Единствените неща, които всъщност могат да продадат за пари в брой, са постелки за под.
Шофьор-доставчик? Да, има много хора, чиято работа е да разкарват нови и скъпи коли от един шоурум на друг или от вносителя до дома на поредния автомобилен журналист. Звучи добре, нали? И вероятно е така, ако обичате да карате през целия път до Хартълпул, за да разберете, че получателя го няма, отишъл е до Девън или е умрял. И запомнете, че карате дотам, но после трябва да се върнете. Което означава, че е добре да имате здрави обувки и разширени познания за механизма на функциониране на влаковите разписания, защото за всеки час в големия Jaguar ще прекарвате по 43 на гарата в Питърбъро. Под дъжда.
Страшен песимист съм, знам това, но надежда има – това много ясно се видя, когато румънците, тези автоманиаци, създателите на невероятната Dacia, започнаха да идват във Великобритания. Те показаха, че могат да си изкарват прехраната с коли, като застанаха по светофарите с телени гъби за миене на чинии и кофи с кал.
Това работеше много добре, докато хората не осъзнаха, че не трябва да плащат и стотинка за измиване на прозорците, понеже колите им, независимо колко са евтини, си имат чистачки, които правят това безплатно.
А и сега е незаконно да си миете колата или части от нея, защото водоснабдителните компании решиха, че е най-добре да складират водните запаси на цялата страна в северната й част и да вкарат под земята, каквото е останало, на юг.
За щастие обаче по време на скорошно пътуване до Кейптаун, Южна Африка, намерих решение на всички тези проблеми. На всяка улица има подредени хора със светлоотразителни жилетки, които са там, за да ви помогнат да паркирате колата си по най-бързия начин и възможно най-близо.
Каква великолепна идея. Много хора се затрудняват с успоредното паркиране и на драго сърце биха платили някой лев на човек, който да го направи вместо тях. Особено ако колата е Lamborghini. Затова просто си вземете униформа с надпис „Асистент Паркиране“ на сакото и ежедневно ще имате възможност да карате повече коли дори от мен. Но основно на заден ход.
Бих гледал отново и отново как някой внимателно намества BMW на дадено паркомясто, а след това получи юмрук от конкурент. Затова сте предупредени – ако искате да се пробвате, ви трябват учтивост, умения да паркирате, бърза мисъл и най-важното – да можете да използвате юмруците си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар