Шон взе завоя твърде бързо и колата малко се подхлъзна по мокрия път.
-Забави малко! - предупреди го Мишел.
-Думи, които никога не съм смятал, че ще чуя - подхвърли с усмивка той.
-Аз карам бързо, защото знам как!
-Имам някой наранявания, които говорят обратното, Мишел.
********************************************
Шон се загледа в колата й. Беше пълна с боклук, по-голямата част от която със сигурност е била натъпкана от доста време.
Мишел го видя и каза:
-Не влизай... Ще почистя някой ден.
-Сигурно когато вече няма да можеш да достигнеш волана.
*********************************************
Не след дълго той пристигна от тренировката си по плуване. Беше облякъл училищната униформа.
-Кафе ли ще пиеш? - попита го Мишел докато вървяха към кафенето.
-Не. Само вода - каза Тайлър.
-Нямаше ли достатъчно в басейна? - пошегува се Шон.
***********************************************
Иконите на десктопа му бяха подредени. Всичко на неговото бюро си имаше място. Тогава той погледна към бюрото на Мишел и се намръщи. Сякаш някой беше изсипал отгоре му кога за боклук и я бе разпръснал.
-Наистина не знам как намира нещо... - промърмори на себе си Шон.
-Още една ОКР фантазия по моето бюро ли имаш? - обади се зад него Мишел.
*************************************************
Шон отвори пасажерската врата на Ленд Круизъра и купчина боклуци паднаха на тротоара.
Той скочи когато полупразна кутия от сок се разля върху краката му.
-Просто го хвърли на задната седалка - предложи Мишел.
-А какво ще кажеш да го хвърля в кофата за боклук!?
-Но не всичко тук е боклук.
-Изглежда като боклук и мирише на боклук. Значи е.
-На задната седалка, Шон. Благодаря.
Шон се втренчи за миг в купчината боклуци, след което я хвърли на задната седалка.
-По-добре ли си? - попита тя.
-Не. Не съвсем - каза той през зъби. - Имам портокалов сок в чорапите си.
-Значи поне няма да ти е студено.
***************************************************
- Ще отида да я видя. Може би ще е в състояние да каже нещо - кимна Шон.
- И аз мога да дойда.
- Не, ти остани с Тайлър.
- А защо не идем всички? - предложи Тайлър.
- Не. Не знам дали Хеси ще ми отдели и 5 минути.По телефона не звучеше с охота. А ако идем всички ще я объркаме допълнително.
-Добре. Има смисъл. Аз ще го играя бодигард, а ти детектив.
*****************************************************
-Наистина, наистина, добра работа, Мишел! - каза сериозно той.
-Наистина, наистина ти благодаря! - каза с шега тя докато не видя, че Шон не смени сериозното си изражение.
***************************************************
-Защо по-дяволите реши да изпратиш цяла армия от горили, за да ни домъкнат тук? - каза Мишел - Нямаш ли мобилен телефон?
-Да не би да ми казваш как да си върша работата? - погледна я Литълфийд.
-Всъщност, да.
***************************************************
Мишел скочи вътре, а Шон натисна педала на газта на колата й. След което я погледна.
-Кървиш.
-Благодаря, че ми каза - Мишел се наведе и извади кърпа от джунглата от боклуци на задната й седалка.
-Не мисля, че е чиста - каза Шон.
-Не мисля, че ми пука.
Няма коментари:
Публикуване на коментар