Кинг и Максуел: Първото семейство, #4

Шон Кинг седеше в тъмнината. Лъчът от фенерчето го накара да вдигне ръка, за да предпази очите си, и да примижи към натрапника.

-Съжалявам, не знаех, че си тук - каза Мишел, макар че в гласа ѝ не прозвуча никакво съжаление.

- Тук спах - обясни той.

Тя седна на ъгъла на бюрото.

- Цупим се, а? Отказваме да отговаряме на въпроси? Спим в кантората? Стоим на тъмно? Съзирам ли някаква закономерност?

Затвори и погледна Мишел.

Тя се озъби.

-Ако пак млъкнеш и започнеш да се разхождаш напред-назад, ще те прасна с дръжката на пистолета, кълна се! Какво каза тя?

-Ако трябва да избираш между президента и жена му. Кого би спасил?

-Мишел, знаеш, че има едно правило, което ти набиват в главата още с постъпването в Сикрет Сървис и то е точно това. Не можеш да допуснеш президентът да умре.

-Ами ако извърши престъпление? Или пък ако превърти и нападне първата дама? И видиш, че е готов да я убие? Какво ще направиш? Ще го очистиш или ще я оставиш да умре?

-Защо водим този разговор? Погребението не е ли достатъчно потискащо?

-Чудех се.

-Добре, чуди се. Аз не искам да участвам
***************************************************************
-Ако имах каквато и да била идея, щях да я спомена пред местните ченгета, когато ме попитаха. Някакви отличителни белези на пикапа? Партньорката ми простреля предното стъкло.

- А защо партньорката ти носи оръжие? - попита Киселата физиономия.
Шон бръкна бавно в джоба си и извади служебната си карта. Мишел направи същото, като добави и разрешителното за носене на оръжие.

- Частни детективи?

Киселата физиономия положи усилия това да прозвучи почти като «изнасилвачи на деца». Върна им картите.

- И бивши агенти на Сикрет Сървис - допълни Мишел.- И двамата.

- Браво на вас - просъска Киселата физиономия 

******************************************************

Когато се обърна, съумя да плъзне гърдата си по ръката му. Направи го толкова умело, че Шон нямаше как да не заключи, че движението е отработвано с години. Влезе и затвори вратата. Автоматичната ключалка щракна.

Апартаментът беше луксозен и пълен със скъпи вещи. Дамата обичаше живописта, стилните мебели и ориенталските килими. После отиде до кухненския бокс, отвори някакъв шкаф и се наведе над него. Гледката накара Шон да се изчерви. С изключение на малката ивица черни бикини, всичко останало беше само Касандра.

Все още наведена, жената се обърна назад, за да се увери, че я гледа. Проследи погледа му и се престори на смутена.

- О, съжалявам!

Той успя да се усмихне.

Толкова дълго търси вазата, че при нужда Шон би могъл да идентифицира трупа ѝ само по бузите на задника. Най-накрая тя се изправи и се обърна към него.

********************************************************