Кинг и Максуел: Обикновен гений, #3

-Как е онова заядливо момиченце, с което си в екип? Милдред ли беше?

-Казва се  Мишел - натъртено отговори той
**************************************************************

-В такъв случай ще ти изпратя подкрепление.
-Вече си имам подкрепление.
В слушалката настъпи мълчание, после Джоун просъска.
 -Искаш да кажеш, че тя вече е там?
 -Коя, Милдред ли?
 -Прекрасно знаеш, че имам предвид проклетата Мишел Максуел! - пронизително изкрещя Джоун и Шон бързо отдръпна апарата от ухото си.
  - Точно така - спокойно отговори той. - Току-що се появи, готова за работа.

*************************************************
Тя грабна плика и изскочи в коридора така, както си беше — по бикини и къса фланелка без ръкави. Почука на вратата на Шон, изчака малко и повтори, този път по-силно. После залепи устни в процепа и нетърпеливо подвикна:

-Шон! Шон!

Отвътре най-сетне се разнесе пъшкане, последвано от скърцането на матрак. Лампата светна и вратата се отвори.

Шон беше по пижама, с подпухнали от съня очи.

-Какво има?

-С пижама ли спиш? - не можа да сдържи усмивката си Мишел.

Той замълча за миг, после плъзна поглед по полуголото й тяло. Очите му бързо се проясниха.

 -А ти винаги ли спиш така?

Тя се стресна, сведе очи и забързано сложи длан на гърдите си. Дебелия плик постави на друго, още по-интимно място.

Сега беше ред на Шон да се усмихне.

 -Моля те, Мик! - промърмори той. - Никога вече не ме събуждай от дълбок сън с гледка като тази! - Очите му се плъзнаха по гърдите й и продължиха надолу. Изчака малко, за да й даде време да преодолее смущението, после добави: - Има ли нещо друго, или просто си решила да смутиш невинния ми сън?

Мишел се шмугна покрай него, седна на леглото и му направи знак да се приближи.

-Ела, искам да ти покажа нещо.

-Вече ми го показа!

 -Хей, не се шегувам! Става въпрос за нещо важно.

*****************************************************************
Начинът, по който Чамп прие Мишел, разсея подозрението на Шон, че той е гей. Блестящият физик внезапно се превърна в пале, скимтящо за вниманието на господарката си.
- Разбира се, че можете да останете - запелтечи той и с препъване се втурна да й стисне ръката
- Най-добре първо да хапнем и после ще обсъдим случая - каза Шон.
- Добре - кимна Мишел и се извърна към Чамп. - Благодаря ви, мистър Полиън.
- Моля, наричайте ме Чамп.
    Шон се обърна към замечтания учен, който не откъсваше очи от стройната фигура на Мишел.
    Само в съня ти, приятел, мислено го посъветва той.

*************************************************************
 -Шон, да рискуваш живота си не фигурира в служебната ти характеристика - каза Джоун
 -Непрекъснато ще си го напомням - отвърна Шон.
 -Ако нещо все пак се случи, кажи на Милдред, че ще изглежда прекрасно в момента, в който налапа някой едрокалибрен куршум, предназначен за теб.
 -Тя несъмнено знае какво изпитваш по този въпрос. Шон изключи телефона, просна се на леглото и веднага заспа, както си беше с дрехите. В момента не мислеше за личната си сигурност, просто защото в съседната стая се намираше представителка на А отбора. 

**********************************************************
 Качиха се в джипа на Мишел и Шон побърза да свали стъклото от своята страна.
 -Едно време почистваше колата заради мен, просто за да мога да дишам по естествен начин - каза той.
 - Беше отдавна, когато все още те харесвах - отвърна тя и включи на скорост. - А сега накъде?