събота, 9 август 2014 г.

Кинг и Максуел: Игра на часове, #2


-Каква специалност завършихте?- попита Мишел. Струваше й се, че младата жена трябва да е получила диплом като клакьорка или специалистка по купоните, а може би и в двете области.
***********************************************

Кинг огледа вътрешността с нескрито възхищение. Той самият поддържаше вещите си в съвършен ред, както бе добре известно на Мишел. Доволното му изражение явно не остана незабелязано за нея, защото, докато Реми се бе извърнала настрани, Мишел потупа Кинг по рамото, демонстрира тръпка на оргазъм и след това се престори, че пали блажено цигара.
************************************************
Кинг се настани до нея.
-Признавам, нелепо е. Да не говорим колко е унизително. Затова ли си в толкова лошо настроение?
-Не! Легендарният „Афродизиак“ се оказа пълна загуба на време — затова не съм в настроеше.
 -Как можеш да говориш така? Не само получи предложение за работа като танцьорка на пилон, което сигурно ще ти дойде добре, когато нашата фирма закъса, но отгоре на всичко си намери и приятелка в лицето на Хайди.
След миг Кинг енергично разтриваше ударената си ръка.
-Дявол да го вземе, Мишел, знаеш ли как боли! — възкликна обидено той.
 -И още повече ще те заболи, ако не млъкнеш.
***********************************************

Кинг си легна в малката гостна стая на Мишел. Докато небето навън просветляваше, той чу как Мишел дрънчи с кухнята с чинии и прибори и потръпна, като си помисли какъв ли непоносим буламач му готви този път. Тя вечно го караше да пие енергизиращи напитки и да яде шоколадови блокчета с ниско съдържание на въглехидрати, без въглехидрати или с „точно отмерено“ количество въглехидрати, като обещаваше, че тялото му ще усети чудодейна промяна още на другия ден.
-Всъщност не съм гладен - безсилно подвикна той. - Приготви за себе си нещо, да речем, варен картон с малко соево сирене.
Тенджерите продължиха да дрънкат, откъм кухнята долетя шум на течаща вода, после Кинг ясно различи пукот на яйчени черупки и бръмчене на миксер.
-О, господи - изстена той и се отпусна на възглавниците. Сурови яйца и кой знае още какво в миксера. За да прогони предчувствието за надвисналия кулинарен кошмар, той се опита да насочи мислите си към разследването.
********************************************************

Седнала в лодката си, Мишел гребеше с умение, сила и съсредоточеност, за каквито Кинг можеше само да мечтае. Движеше се толкова бързо, че някой случаен наблюдател би се запитал дали няма скрит мотор на кърмата.
Кинг подвикна към нея и гласът му полетя над спокойната вода.
-Време ли е за кафе, или тази сутрин си се отправила към Атлантика?

-Аз смятам да потичам – каза Мишел – Защо не дойдеш  и ти? Ендорфините са полезни за мозъка.
-Да тичаш! – възкликна той – та ти току-що идваш от кикбокс!
Мишел погледна часовника си. Беше 00:15.
-Това беше вчера, Шон – усмихна се тя.
*************************************************************

Мишел заговори първа.
-Е, в предложението му има предизвикателство.
-Както и в полета с делтаплан – отсече Кинг – Това не означава, че трябва да го приемам. Може да се окажем въвлечени във война за престиж и влияние с Чип Бейли от ФБР . Същински кошмар!
Мишел шеговито го щипна по ръката.
-Стига, какво толкова може да ни се случи?
-Например онзи смахнат да ни убие! Обзалагам се, че няма да ти хареса.

Мишел разкопча предпазния колан.

-Какво правиш, по дяволите? — извика Кинг.
-Не можеш да му избягаш по тия криволичещи пътища, а аз не мога да стрелям, докато съм вързана. Само поддържай дистанция.
-Чакай малко. Обади се първо на 911.
-Не мога. Не си взех телефона. Нямаше как да го сложа в чантата заедно с пистолета.
Кинг я изгледа смаяно.
 -Не носиш телефон, но си взела пистолет?
-Мисля, че правилно преценявам кое е най-важно — рязко отвърна тя. — Какво мога да направя с телефона? Да му звъня, докато се гътне ли?
******************************************************

-Има неща, които знаем, които направо ще ни избодат очите, но не ги забелязваме. Ако успея да се хвана здраво за тях, сигурен съм, че ще ни отведат право където трябва. Но не ги виждам и това ме подлудява.

-Мисля, че знам лекарство.
Той я погледна недоверчиво.
-Няма да бягам маратон или да скачам с бънджи, колкото и да ме убеждаваш, че мозъкът ми щял да работи по-добре.


-Ще поплавам, преди да обядваме — каза Мишел.
 -Как ти е ръката?
-Стига с тая ръка. От самото начало си беше само драскотина.
-Защо ли си мисля, че ако те надупчат с базука в гърдите, ще се задоволиш с лепенка?

Той зашари с пръсти и откри часовника си върху нощното шкафче. Беше един след полунощ. Стана от леглото, препъна се в нещо, захвърлено от немарливата Мишел върху пода на гостната, и се хвана за палеца на крака. Пипнешком установи, че е налетял на чугунена гира.

-Дяволите да те вземат! - провикна се той, макар че беше сам в стаята.
Разтри ударения крак и закуцука по коридора към нейната спалня. Канеше се да нахълта, но в последния момент размисли. Подобна изненада можеше да му осигури еднопосочен билет за моргата.

Влезе и щракна лампата. Мишел седеше в леглото и разтриваше очи.

-Умееш да си избираш нощници — каза той, оглеждайки торбестия й сив анцуг с емблемата на някакво женско полицейско дружество. — Облечеш ли се тъй и за медения месец, щастливият съпруг няма да те пусне да станеш от леглото.

Няма коментари:

Публикуване на коментар