Кинг и Максуел: Част от секундата, #1

Реших да подбера някой по-забавни или просто интересни моменти от поредица книги, които прочетох. Туко виж ви зарибила :)

-Отдавна ме преследва един въпрос. Дали ще ми помогнете?

-Ще се постарая - отвърна подигравателно Кинг. - Така де, като си нямам друга работа, защо да не помогна на вас?

*****************************************************************************

Когато се качи в джипа на Мишел, Кинг набързо огледа вътрешността и не успя да прикрие презрението си. Вдигна от пода край крака си опаковка от шоколад, омазана отвътре с полуразтопена кафява каша. Задните седалки бяха отрупани с безредно нахвърляни вещи - обикновени и водни ски, пълен комплект гребла, анцузи, маратонки, обувки с висок ток, няколко поли, якета, блузи и два чифта чорапогащи, още в опаковките. Имаше костюми за тренировки, книги, включително телефонен указател на Северна Вирджиния, празни кутии от безалкохолни напитки, пушка „Ремингтън“ и кутия патрони. И това бе само каквото успя да види. Господ знае какво още се спотайваше долу; в ноздрите му нахлуваше мирис на развалени банани. Той се озърна към Мишел.
-Запиши си никога, никога да не ме каниш на гости.
Тя го погледна и се усмихна.
-Казах ти, че съм немарлива.
-Мишел, това не е немарливост, а подвижна кофа за боклук

****************************************************************
Докато се качваше в джипа на Мишел, Кинг хвърли изненадан поглед наоколо.

-Почистила си колата.

-О, просто събрах това-онова - отвърна небрежно тя.

-Мишел, колата е безупречно чиста и мирише приятно.

Тя сбърчи нос.

-Открих няколко изгнили банана. Нямам представа как са се появили.

-Да не си се притеснила от моите забележки?

-Шегуваш ли се? Просто… нали разбираш, просто имах малко свободно време.

-Въпреки всичко съм поласкан. - Внезапно му хрумна нова мисъл. - Какво направи с всичкия онзи багаж? Не си се прибирала.

Тя се смути леко.

-Не ти препоръчвам да посещаваш стаята ми в мотела.

-Добре, ще го имам предвид.

******************************************************
-Според теб колко има дотам?

-Около сто метра. Защо?

-Мисля си да организирам импровизиран триатлон.

-Защо ли не съм изненадан?

-Да се надбягваме до брега — предложи тя.

-Няма да е равностойно състезание.

-Много си самоуверен, а?
-Не, исках да кажа, че ще ме изпревариш за нула време.

-Откъде знаеш?

 -Ти си олимпийска състезателка, а аз адвокат на средна възраст с отслабнали колене и калпаво дишане заради една стара рана, получена при изпълнение на служебния дълг. Все едно да се състезаваш с баба си.

 -Ще видим. Може да изненадаш и себе си. Раз-два-три-старт!

На горната площадка Кинг спря и погледна към стаята за гости. Вътре лежеше красива млада жена. Ако не се заблуждаваше, би могъл да отвори вратата, да влезе и навярно щеше да получи разрешение да остане до сутринта. Но пък с неговия късмет Мишел можеше като нищо да го простреля в топките. Той постоя още малко, унесен в мисли.

Откараха ги в болницата в Шарлотсвил. Кинг се опомни пръв. Главата му беше окървавена, но черепът му се бе оказал корав, тъй че нямаше сериозни увреждания. Мишел се свести по-бавно - бяха я упоили, докато обработят раните по шията й. Когато се събуди, Кинг седеше до нея с бинтована глава.

-Господи, изглеждаш ужасно — изрече тя с немощен глас.

-Само това ли заслужих, като седя от часове на тоя проклет стол и чакам принцесата да се събуди? „Господи, изглеждаш ужасно.“