сряда, 12 март 2014 г.

Оправдаха ли Дафт Пънк големите очаквания?


Последните два месеца на световната музикална сцена, особено за ценителите на електронната музика, бяха белязани основно от едно име – френското дуо Дафт Пънк и задаващият се нов албум от тях. След излизането на първите им хитове Around The World и Da Funk в средата на 90-те, Guy-Manuel de Homem-Christo и Thomas Bangalter започнаха бавно да се налагат сред меломаните, а албумът им Discovery от 2001 ги превърна в мега звезди. Той беше не само супер успешен, парчетата от него - като One More Time и Harder, Better, Faster, Stronger – продължиха да се въртят и да стават все по-култови с годините, а редица диджеи споменаваха парижкото дуо като основно вдъхновение в своята работа. Затова и не е случайно цялото внимание, което получиха те от началото на годината, докато сцената беше в очакване на новата им продукция. 


Както винаги, за толкова очаквано творение е трудно да се дадат ясни оценки. Random Access Memories e малко спорен албум. Дафт Пънк се превърнаха във вдъхновение за много хора, защото винаги бяха оригинални, една крачка напред и не случайно са определяни за едни от основноположниците на френското house звучене. Затова и всички очакваха от тях нещо ново, нечувано и уникално.

Двамата парижани обаче отново са постъпили така, но по друг начин – в момент на абсолютно смесване на стиловете на сцената, когато през месец се появяват нови трендове в електронната музика, те са решили да бъдат оригинални като бъдат верни на себе си и се завърнат към музикалните си корени. Новият албум на Дафт Пънк ни връща именно към тяхното изначално звучене от края на 90-те, като съчетава в себе си мек френски house с леко диско звучене.
Водещият сингъл Get Lucky предизвика фурор и веднага се нареди сред най-споделяните песни на годината, а също така задава и ясно атмосферата на целия албум – отпускащ, замечтан и непретенциозен. Именно в това успяват да се отличат отново Дафт Пънк във време, в което новите електронни фенове отиват на парти само в очакване на дропа, или просто защото диджеят е най-въртяното име дори по най-комерсиалните радиа и телевизии. Така французите отново доказват, че са единствени по рода си. 

Музиката е плавна, семпла, но именно това може да бъде достатъчно, когато е качествена. За това гарантират не само французите, но също така и внимателно подбраните гостуващи артисти – Фарел Уилямс, Нийл Роджърс, Чили Гонзалес и други, които успешно се включват във възпяването на основната тема на албума – любовта, която ориентира и повечето парчета като балади – нещо също толкова неестествено за електронната музика на 2013, колкото и използването на мотиви от 70-те и 80-те. Те обаче са многобройни и лъскави като тогавашните дискотопки, особено в изпълнения като Lose Yourself To Dance и Doin` It Right.

Любовната тематика пък взима връх най-вече в The Game Of Love, която е една идея по-тъжна от легендарната Digital Love, но пленява душата по същия начин. И докато за много хора всички тези тракове ще звучат прекалено еднотипно, прекалено спокойно и може би дори скучно – то това си остава запазената марка на бандата, да превръща на пръв поглед прости парчета в тотални хитове с дълбокото им всъщност звучене. Така се получи и с Get Lucky, която може би вече надмина всеки от старите им хитове и даде малко надежда, че и качествени продукции могат да правят комерсиални удари – както дуото е доказвало неведнъж и да се надяваме ще продължи да прави.

Няма коментари:

Публикуване на коментар