Може да се поспори по това, че Америка е родина на 312 млн. глупаци, които не разбират какво е ирония. И че ние сме доволно цинични. Но аз подозирам, че истинската причина е това, че те са доста приятни хора. А ние не сме...
Преди малко кучето ми умря и като експеримент обявих това в Twitter. Сега всеки трябва да знае, че когато умре семейно куче, въпросното семейство със сигурност ще е разстроено. Така че бихте очаквали малко съчувствие. И вероятно в Америка ще го получите.
Но не и във Великобритания. Малко след като публикувах съобщението в Twitter, човек на име Райън Пейзи попита „На какво мирише?“. Адам Фароу каза, че новината е „някак смешна“. Фил Мей поиска да разбере дали Джеймс Мей има някаква вина, а Том Грийн каза просто „Добре“. И всичко това се случи за по-малко от това, което Twitter нарича 0 секунди.
Вече минаха пет минути, но реката от простотии не спира. Което потвърждава теорията ми. Британският народ се състои от 62 млн. пълни гадняри. Ние сме изобретили концентрационните лагери и робството. Бесенето, разчекването и разсичането на телата на екзекутираните на четири части – това също са наши изобретения. Кой изпрати белогвардейците обратно в Русия, да бъдат изклани от Сталин? Да. Ние. Най-добрият ми приятел от началното училище прекарваше всяка свободна минута в опити да набута, каквото успее да улови, в шредера за боклук на майка му. Той е британец. И се обзалагам, че ако проверите, ще установите, че и грубостта е произлязла оттук.
На пътя има още доказателства за вродената ни гаднярщина. Миналата седмица тествах великолепното Ferrari 458 Spider и щях да се почувствам по-мразен само ако бях отишъл в произволен търговски център, облечен в униформа на SS и с качулка на Ку Клукс Клан, за да крада деца. Съобщението беше ясно: „Който и да е в тази кола, той е забогатял, докато е експлоатирал работниците си, и затова няма да го пуснем да си вземе завоя.“
Отново трябва да направим съпоставка с положението в САЩ. Там, ако скитник види някой да минава покрай него с Ferrari, ще си каже „Някой ден и аз ще имам такова“. Ако същата ситуация се случи тук, човекът ще каже: „Някой ден ще го измъкна от това“.
Това беше доказано с друг експеримент, който проведох миналата седмица. Бях с ферарито във външната лента на М40 и се носех бързо към една Toyota. Ако бях в също толкова безличен Ford или Vauxall, шофьорът пред мен би се отместил при първа възможност. Но понеже карах Ferrari, той просто си остана там – и аз засякох – карахме така в продължение на 70 км.
Разбира се, възможно е да е дошъл наскоро от страна, където понятието „пътна дисциплина“ не съществува, но е много по-вероятно да е просто гаден и кисел британец, който просто се опитва да демонстрира на тлъстата си жена с тънки устни, огромни кюлоти и социалдемократични наклонности, че фукльото с ферарито няма да се прибере вкъщи преди тях.
Виждате подобни изпълнения, когато сте в суперкар и спрете на бензиностанция. Навсякъде другаде по света хората ще се съберат около колата, изпълнени с ентусиазъм. Искат да я разгледат, да седнат вътре, да разберат колко е бърза.
Но не и тук. Всеки, който мине покрай нея, ще каже едно и също нещо. „Обзалагам се, че гори адски много.“ Сякаш средностатистическият британец от рождение е програмиран да се дразни на чуждите успехи толкова много, че яростно да търси нещо, в което бричката им да е по-добра, а именно – разходът на гориво. „Да, прави сте.“ Обикновено отговарям така и кимвам към ръждивите им кофи с болтове – „Аз пък се басирам, че не получавате много секс с това там.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар