Сградата на Шампионите
Люис: Да, инженерството е важно, но в края на краищата ти трябва добра кола с добър състезател!
Дженсън: Така е. Добрият състезател винаги ще кара по ръба. Това е разликата между нас и посредствени шофьори
Л: В крайна сметка, всичко е за победата.
Ем: О, боже... явно асансьора се повреди.
Л: Изкарайте ни оттук!!! Трябва да се състезавам!!!
Ем: Търпение, Люис.За да бъдеш добър състезател, понякога трябва да мислиш отвъд проблема.
Л: Какво знаеш за състезаването?
Ем:Господа, не знаете това, но аз на времето бях състезател.
Дж: О-о... ще ни разказва история...
Ем: Ооо да! Имам своя опит в шампионат!... Беше 62'ра и се състезавах срещу германеца Фонрихтмаха. Той победи с размазваща преднина...
Дж: Очарователно... сега към асансьора...
Л: Може би ако пипна това....
Ем: Знам, какво си мислите.. може би ме имате за разочарование, но аз не се отказах и продължих да се състезавам. Беше 1972-ра. За пореден път бях победен от Фонрихтмаха. Джентълменския ми мустак ме правеше да изглеждам като идиот.
Дж: Аха... как се справяш, Люис?
Л: все още нищо не правя. Заклещих се.
Ем: Но аз имах още една възможност за титла... Бяха ранните 80. Имах страхотен екип и страхотно самочувствие. Знаех, че това ще е последната ми възможност. За това направих всичко възможно, за да победя. Бях готов на всичко.
Л: Не ми казвай, че си ръчкал по колата му.
Ем: Разбира се, че не! Но направих така, че да не стигне до състезателната решетка.... Той заседна в асансьора. А когато го пуснах... Е, господа, това е изкуството на инженерството. А сега вярвам, че ще разгледате.
Дж: Респект, професор!
Няма коментари:
Публикуване на коментар