вторник, 13 март 2012 г.

Отлепихме ютията

Националите по футбол най-сетне стоплиха поне малко душата на родния запалянко. След толкова дълги унижения, след толкова много бой, който изядохме се показа светлина в тунела. Тя се появи при дебюта на Любо Пенев начело на „трикольорите”. Равенство като гост на Унгария, подплатено с добра игра и голови положения, колкото при целия мандат на предишния селекционер Лотар Матеус. Какво повече можем да искаме, на хала, на който сме. Дотук добре, трудното започва тепърва.

Пенев-младши определено не е магьосник, но е видно че има промяна в отбора. Оставяме на страна играта, но отстрани се вижда че има колектив. В отбора се върна настроението, желанието за игра. Любо искаше характер – и той се показа. Вместо да се отчаят от многобройните пропуски пред вратата на Унгария, нашите вкараха изравнителното попадение и ако имаше още малко време щяха да стигнат до победата. И всичко това стана с 10 футболисти, които не са играли официален мач от началото на декември. Срещу отбор, чийто футболисти играят редовно в „бели” европейски отбори. Казаното дотук ни кара да затворим очи и да се размечтаем! Но.... Както винаги има едно голямо НО!

Ние винаги сме хора на крайностите. Или отричаме напълно, или пък вдигаме до небесата бързайки. Нека не правим тази грешка сега. Нека се порадваме, но стъпили здраво на земята. Защото мачът с Унгария бе само една контрола. Пресен е споменът от победния дебют на Матеус, при който хвърляхме калпаци във въздуха и се радвахме, че най-сетне се появи немец да ни вкара ред в къщичката. След година той си тръгна, без дори да му кажем „Чао”.

Любо Пенев сравни националния отбор с ютия, която обеща да отлепи от дъното. Може с малко, но да я отлепи. Срещу Унгария напъна мишци и отлепянето започна. Ютията е един сантиметър по-нагоре. Въпросът е сега да не я изпусне и от височината тя да се забие по-навътре в дъното.

Няма коментари:

Публикуване на коментар