Българският футболен съюз продължи с движенията напред-назад, свързани с националния отбор. И най-вече със селекционерския пост в него. Беше Пламен Марков – няма го. Беше Стоичков – няма го. Беше Стоилов – няма го. Беше Матеус – няма го и него.
Искахме чужденец – на ви чужденец. Сега пак искаме българин – ще го получим. Временен вариант, постоянен вариант, пълен цикъл, полупълен цикъл, с Бербатов, без Бербатов. После останахме с два коня в каляската, сега ще подмладяваме драстично.
Движения на отчаянието, оказва се. Защото истината е, че не човекът начело на „А“ отбора ни е главният виновник за състоянието му. Както и да се казва той.
Може да завършим трети в групата, може четвърти, а може и последни. Сигурно е, че няма да се класираме, обаче.
Основното е, че българският футбол изостава и е напълно логично това, което се случва. Трябва най-сетне да започнем от основите, от детско-юношеските школи и базите. Да изправим пирамидата, а не да я държим обърната наопаки. И да чакаме плодовете от това действие и то след години.
В противен случай дори Моуриньо и Гуардиола биха се оказали в небрано лозе на селекционерския пост. Ще ни е нужен магьосник, но такива във футбола няма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар