Зa всичко е виновно робството.
И поробителят.
Не случихме на поробител.
И Норвегия беше под робством кажи-речи, колкото нас, но сега там безработните получават по хиляда и петстотин долара на месец.
Обаче виж им поробителя - Дания и Швеция.
Да ти е драго да пъшкаш под такова робство.
Навсякъде народите, акто излизат от робство, и английски знаят, и се цивилизовали, и метро им прекарал поробителят.
А нашия поробител по-див и то нас.
Щеше ли иначе да ни владее пет века.
Нормален поробител избягва от такъв народ на десетата година.
Това, дето сега нямаме метро, е от робството.
И дето не знаем английски.
НЕ само, че народът не знае английски, ами народните представители не знаят и български.
Ето какво е нашето робство.
Освен това не случихме и на освободител.
Можехме да почакаме още три-четири века за друг.
Нищо няма да ни стане.
И на географско положение също не случихме.
Кой нормален народ се заселва на Балканите?
Народът казва, че на кръстопът даже не се пикае, а ние правим държава.
Естествено е тогава да сме непрекъснато по тротоарите с китки в ръце и да викаме "Добре дошли. братя освободители!"
И да се кълнем във вечна дружба на който мине през кръстопътя.
На всички световни езици.
Не случихме и на съседи.
Нито една скандинавска страна наоколо.
Или поне Швейцария.
Не - само балкански.
При това положение какво друго можеш да правиш освен балканиади.
Или балкански срещи на високо равнище.
Както и да контрабандираш сирене във всички посоки.
Може ли на нормале човек да му хрумне да прави Балкански обединени щати?
Той си отваря направо стрлбище.
Не случихме и на буржоазия.
Нищо не ни остави.
Едни дъскорезници и даракчийници.
И една кибритена фабрика.
Ако ни беше оставила поне едни заводи като "Сименс" или "Круп", или "Сони", положението щеше да бъде съвсем друго.
Да не говорим за колонии, прокектатори и отвъдморски територии.
За черен пипер и гастарбайтери.*
Сега трябва сами да си мием чиниите.
Че и чиниите на Северна Америка.
Не случихме и на пролетариат.
И на интелигенция.
И на емиграция.
И на дисиденти, на полезни изкопаеми, на нивото на река Дунав, на флора и фауна, както и на водата в подпочвения слой.
При това положение, каквото и да правим, все се получава - бананова република без банани, емиратство без петрол и султанат без диамантени находища.
И нищо не може да се направи.
Не зависи от нас.
И поробителят.
Не случихме на поробител.
И Норвегия беше под робством кажи-речи, колкото нас, но сега там безработните получават по хиляда и петстотин долара на месец.
Обаче виж им поробителя - Дания и Швеция.
Да ти е драго да пъшкаш под такова робство.
Навсякъде народите, акто излизат от робство, и английски знаят, и се цивилизовали, и метро им прекарал поробителят.
А нашия поробител по-див и то нас.
Щеше ли иначе да ни владее пет века.
Нормален поробител избягва от такъв народ на десетата година.
Това, дето сега нямаме метро, е от робството.
И дето не знаем английски.
НЕ само, че народът не знае английски, ами народните представители не знаят и български.
Ето какво е нашето робство.
Освен това не случихме и на освободител.
Можехме да почакаме още три-четири века за друг.
Нищо няма да ни стане.
И на географско положение също не случихме.
Кой нормален народ се заселва на Балканите?
Народът казва, че на кръстопът даже не се пикае, а ние правим държава.
Естествено е тогава да сме непрекъснато по тротоарите с китки в ръце и да викаме "Добре дошли. братя освободители!"
И да се кълнем във вечна дружба на който мине през кръстопътя.
На всички световни езици.
Не случихме и на съседи.
Нито една скандинавска страна наоколо.
Или поне Швейцария.
Не - само балкански.
При това положение какво друго можеш да правиш освен балканиади.
Или балкански срещи на високо равнище.
Както и да контрабандираш сирене във всички посоки.
Може ли на нормале човек да му хрумне да прави Балкански обединени щати?
Той си отваря направо стрлбище.
Не случихме и на буржоазия.
Нищо не ни остави.
Едни дъскорезници и даракчийници.
И една кибритена фабрика.
Ако ни беше оставила поне едни заводи като "Сименс" или "Круп", или "Сони", положението щеше да бъде съвсем друго.
Да не говорим за колонии, прокектатори и отвъдморски територии.
За черен пипер и гастарбайтери.*
Сега трябва сами да си мием чиниите.
Че и чиниите на Северна Америка.
Не случихме и на пролетариат.
И на интелигенция.
И на емиграция.
И на дисиденти, на полезни изкопаеми, на нивото на река Дунав, на флора и фауна, както и на водата в подпочвения слой.
При това положение, каквото и да правим, все се получава - бананова република без банани, емиратство без петрол и султанат без диамантени находища.
И нищо не може да се направи.
Не зависи от нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар