понеделник, 25 април 2011 г.

Време е Бербатов да тегли една на "господина от Лондон"

Английските медии пак се оляха. Прекалиха! 

Като бесни кучета заръфаха Бербатов веднага след двата му пропуска срещу Сити. Ако не сте гледали полуфинала за ФА, ако сте се информирали само от вестници и сайтове в Англия, ще разберете, че на Уембли с номер 9 за Юнайтед е играл някакъв случайно попаднал кьорав, куц и сакат български некадърник. Който, разбира се струвал 30 милиона. Прословутите 30 милиона. Невинният читател ще вземе да си помисли, че колегите на Острова мечтаеха за едната ужасна минута на Димитър, за да го грабнат отново. С още по-жестока ирония и злоба. 

Цяла година четяхме трогателните анализи, според които Олд Трафорд вече не е Олд Трафорд, защото „червените дяволи” са пратили в Сити милия Карлито Тевес, а са оставили оня от България. Сега нашият води на аржентинеца в голмайсторската листа, но никой не коментира този факт. Напротив, дори и пръв при вкарвачите, Бербатов чете предимно подигравки и обиди за себе си, които очевидно целят да го смачкат. Да убедят и сър Алекс, че най-после трябва да продаде 30 милионния си несретник. Едва ли заради целия натиск, но Фъргюсън извади Димитър от групата за Нюкасъл. А мачът завърши 0:0. Чичарито изпусна гол на метър от вратата, после Рууни би в аут от 10 крачки. Дори Майкъл Оуен влезе накрая, но не се видя. Нани и Валенсия се помотаха на терена, а Гигс пропиля последната възможност в мача. Камерите показаха сър Алекс да гледа сърдито, а до него с костюм „Сейнт Джеймсис парк” напусна и Бербатов. Той не носи вина поне за този нулев хикс. Или пак нашият е виновен? Нищо чудно и това да прочете английският фен, докато пие сутрешното си кафе край Темза... 

Така и не разбрах, защо медиите в Англия не обичат Бербатов от Манчестър Юнайтед. Без видима причина не спират да настройват хората срещу него вече трети сезон. Очевидно не им се връзва в тяхната игра. Защо? Защото не е скандален. Възпитан е. Което не продава вестници в Англия.

И  едва ли ще напишат сега, че и първата братовчедка на Арсен Венгер щеше да вкара положението на Ернандес пред голлинията. Едва ли ще призоват Рууни веднага да бъде продаден на Ювентус. Защото мексиканецът е готин и млад, ще продава тиражи години напред. А Уейн просто е тяхно момче и си го харесват. Дори, когато псува хамалски в камерата. Дори, когато спи с проститутка, а жена му кротува бременна в имението им. Не видях, да са прочели смъртната присъда на друг техен любимец – красивият, талантлив, гъвкав и техничен Питър Крауч, който разгони фамилията на Тотнъм, докато с дърводелски шпагати си изработи два жълти картона на „Сантиаго Бернабеу” за 10 минути. Крауч не го съсипват, а от него и пръчка за тъпия им крикет не става. Примерно... 

Всъщност, лъкатушенията на Бербатов в Манчестър Юнайтед са точно като перипетиите на милиони негови сънародници в България, по света, в Европейския съюз, в НАТО. Какво е общото? Липсата на самочувствие. На увереност в собствените сили. Ако партньорите ни от Евросъюза ни кажат да се гръмнем, ние сигурно ще се гръмнем, защото още се чувстваме като натрапници в семейството им. Ако в НАТО ни погледнат лошо, ще се скрием в окопите, нищо че са наши хора, а ни държат със съветски изстребители, които във въздуха разпознават като вражески. Все още... У нас за 20 години тиквите ни крадат парите, държат ни в унизителна бедност. Затова Би Би Си идва в София и прави със скрита камера Батето на две стотинки. Смеят ни се, че всички сме корумпирани. А на колко от нас им стиска да идат в Лондон, за да щракнат тайно как си е купил диплома за висше най-известният син на Кадафи, как татко му е дарил милиони за същия „най-престижен английски университет”. Да напишем тогава, че и жената на Хари Реднап нямаше да си признае в репортаж за английския си вестник, как се е скрила под кревата в стая на софийски хотел след мача Левски – ЦСКА. Да, един английски журналист, пълен със смелост написа, че разплакан бягал от Герена с такси, после се заключил от ужас заради сцените с феновете на нашите улици. Може би тоя, същият, на десет бири , сега измисля поредната шегичка за Бербо. 

Той не е ангел, разбира се. Щеше да им запуши устите, ако е по-наперен, ако вкарва повече. Щеше да е супер, ако вместо да се снима в рекламен клип, бе вкарал гол за България срещу Швейцария. Тия работи, дето се вика, ние си ги знаем. Ама не ни ли писна все на нас да ги изкарват през носа? За всичко все ние да сме виновни. Не ние, а гърците си пишат 13-та и 14-та заплата. Техните пари свършват, на тях им бутат заеми от Европа. А пак нас им дават за лош пример. Испанците, ирландците и португалците си отживяха на кредит – на тях помагаме. А на нас се мусят. За какво? Че оцеляваме с по 100, 200 или 300 евро на месец. Ама, хак ни е! Като се гънем, като си мълчим – така ни се пада. И ние ще стоим като Бербатов извън групата за големите мачове. Или като резерви, в най-добрия случай. А всъщност ставаме ли за титуляри в най-яките игри? Може и да сме по-добри, ама как да го разберем, като все ни се карат, все ни сочат с пръст, а ние се гънем. За да разберем истината, все отнякъде трябва да започнем. Откъде ли? За начало не сте ли съгласни, Димитър Бербатов от България и Манчестър Юнайтед да тегли една чисто нашенска дълга на оня надут пуяк „господина от Лондон”? 

Гонг.бг

Няма коментари:

Публикуване на коментар