понеделник, 10 януари 2011 г.

Аз, проклетникът

Ми, не, няма да говоря за филма "Аз, проклетникът" колкото заглавието и снимката на тази публикация да сочат точно обратното.
Просто ми харесва как звучи. Не ви ли се е случвало даден израз или дума да ви кефи как зчучи и да я използвате. 
Е, при мен се е случвало.

Няколко минутки в размисли.

В момента буквално се чувствам като кошче за душевни отпадъци. Не, не, направо контейнер. Не, не...направо сметището в Суходол. Само дето не ме зариват с найлонови торбички, смачкани шишета от бира или с обелки от лук, а с планини от душевни терзания.
Разбирам, че явно съм добър слушател и по принцип нямам нищо против някой да си излиза мъката, но днес ми дойде малко в повече. Има си хас, един час да ти говорят за разочарования и прочие, то и ти ще се почувстваш като енергийна напитка с изтекъл срок на годност. Ама нема нищо.

Какво друго... а, да. Мно'о се дразня на хора, които пледират за всякакви хуманистични ценности. Дразня се на хора, които казват, че могат и в кашон да живеят стига някое малко сиротно коте или друго да е добре. Че им стигало малкото, че не искат материално... А в СЪЩОТО време да си снимат татуировките, които започват от 30-50 лв, да си качват снимките правени с апарат последен писък, да се фукат с разни неща, които общо взето струват колкото зоопарка в София. 'Ми някак си не ви се получава, ва.

Т'ва е засега. Време е за реклама :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар