Денят на възраждането

Преди да се запозная с колегата Слави и преди да заработя, това което работя...

По онова време трябва да съм бил пети клас. Пети клас се пише с римско V, отгоре и отдолу се слагат полегати черти, за да се знае, че е римска цифра, а не латинско V. После горе вдясно се прибавя едно кирилско В - защото бях пети "ве" клас. Атанас Боев, V^в клас, №2, дата в полето, "Работа в клас," и прочее глупости. "Работа в клас" се слага най-отгоре, за да придаде официалност на текста, нещо като да кажеш "Добър ден" на учителя или да правиш физ-зарядка преди часовете. Прилежните ученици пишеха "Работа в клас" с почти религиозно усърдие, аз написвах "Работа в к", и загивах от мързел. Мразех да пиша, но пък обичах да чета.

По онова време имаше някаква мода да се продават книги в час. Другарката по физическо беше особено активна, и от време на време в салона ни причакваше една пейка (дървена, стандартно "салон по физическо" изпълнение) с наредени отгоре й книги. "Хайде деца, изберете си книжка, може за вас самите, може някой да зарадвате, баба, дябо, братче, сестриче." Децата оставахме в пълен спек, досега сме се преобличали в шорти, бяла тениска и цвички, и сме се настървили за тичане, викане и скубане на женки, и изведнъж - изберете си книжка! Номерът беше, че можем да си вземем книжката сега, а парите да донесем утре. Много нечестен номер, понеже като се приберат децата с избраната, и вече поомачкана книжка, баба и дядо няма къде да ходят, освен да се зарадват и да я платят. Или, да не се зарадват, да дърпат уши и пак да я платят.

Коварната другарка (Деянова ли се казваше, или това беше името на майора от филма) използваше подли милиционерски похвати - "Хайде сега, Атанасе, знам те, че много четеш, стани и си вземи книжка, за да дадеш пример на другарчетата си". И Атанас, който много чете, но мрази да пише "Работа в клас" става и си взима книжка, давайки пример на другарчетата си. Ама Атанас не е прост. Атанас си взима една голяма, дебела книга с адски як космонавт на предната корица, и надпис 5лв. на задната. Лудница. Като се прибрах, родителите ми бяха леко в шах. Хем е добре детето да чете, хем обичаме фантастика, хем не сме предвидили да се появи с книга за 5лв. без да предупреди. Не ми се караха, обаче. Майка ми каза "за сметка на това ще ти намалим парите за еди-какво-си", а татко ми каза "да не съм те видял да я захвърлиш непрочетена", но книгата беше връхта, и я прочетох. После баща ми я прочете, и после майка ми. Оттогава аз съм я чел 5-6 пъти, и татко ми сигурно поне 2-3. "Прогресори и Странници", Братя Стугацки, Аркадий и Борис.

Всичко добре, но следващият път ме прецакаха. Другарката майор докара някаква изпаднала колекция от "имаме останали в склада, виж там пробутай на децата" книги. "Ние имаме там внедрен агент, той ще пласира стоката, а има и един зарибен Атанас, дето купува на едро". И Атанас пак си взима книжка и дава пример на децата. Колекцията беше пълна скръб, но имаше една Галактика . Галактиката обаче, и тя скръб. Автора японец, и на корицата - някакви яйца. Нула космонавти. Нула космически кораби. Нула бластери. Абе, все едно "Второто пришествие на марсианците" или "Сърцето в картонена кутия". Провал

По-големият провал дойде вкъщи. Баща ми се случи да е изморен и нервиран. Кара ми се. "Не стига че за втори път ми носиш книга, без да си питал, а мисля че се разбрахме вече за това, а отгоре на това вече я имаме!". Клетият ми изморен татко, къде ти помни той какви Галактики имаме, аз ги знам всичките наизуст. Народът на моретата, Двойната звезда, Завръщане от звездите, Среща с Рама... "Объркал си се, нямаме я!", казах му, "нямаме я изобщо". "Не само че я имаме, ами сега ще ти я намеря в библиотеката и ще ти хвърля един бой!". "Хайде да видим!", казах аз, зарадван от възможността да покажа на баща си, че съм прав.

Библиотеката ни не е съвсем подредена, поне тогава не беше. Ние сме голямо семейство четци, всеки взима и слага където намери за добре. После майка ми ходи след нас като слугиня и подрежда. Абе, не случайно мразя да пиша "работа в клас". Така че търсенето отне известно време и сумтене. Когато в нашето семейство някой търси нещо, всички останали знаят по-добре от него къде да го намерят, и се скупчват отгоре му със стръвното желание да намерят нещото първи. Освен това, за да се докаже липсващ елемент в колекция, е необходимо пълно изброяване на елементите, задължително със сумтене.

Всъщност, книгата я открих аз. Не само че я открих, ами и казах "А!". С което веднага си навлякох погледите, вниманието и гнева на останалите търсачи. Не само че бах открил книгата първи, ами и стоях с "цялата си наглост", и се чудех, че я имаме. Пълно поражение, гейм, сет и мач. Баща ми обаче не ми хвърли бой - срама, че сме имали Галактика за която не знаех ми беше достатъчен. Освен всичко друго, книгата беше идиотска, така и никога не я прочетох. Книга от библиотека Галактика, непрочетена от петокласник и бъдещ космонавт е доста лоша рецензия, като се замисля.

Един месец по-късно татко ми се върна от работа, не много уморен и направо в настроение. "Купил съм ви книги" каза, "има и една за Наско". Уха! Къде ми е книгата! Дай я насам! Книгата обаче беше "Денят на възраждането" със същите идиотски яйца на корицата. Майка ми много се смя. И аз се смях, и татко ми също. Когато в нашето семейство някой се смее, всички останали се скупчват отгоре му и се смеят и те. После татко ми почва да прави още смешки и се смеем доста време.

Най-интересното обаче е, че няколко месеца по-късно татко ми донесе още един Ден на възраждането. Напълно ме затапи. Станаха ни общо четири. На рафта с Галактиките ни ярко изпъкваха четири жълто-зелени гръбчета - Денят на възраждането, Денят на възраждането, Денят на възраждането, Денят на възраждането, Замъкът на Лорд Валънтайн - І. Известно време се опитвахме да ги пробутаме на разни хора, но всичики я имаха, или не я искаха. "Ти нали четеш фантастика, искаш една книга с яйца на корицата?" "Не, благодаря". Или - "Мамо, канен съм на рожден ден, какво да занеса?" "Кой, Явор ли, занеси му един Ден на възраждането". Въпреки всичките ни усилия, двайсет години по-късно все още имаме поне два Дни на възраждането вкъщи. Явно не ставаме за другарки по физическо.

Всъщност за историята се сетих преди седмица. Сиси, моята скъпа съпруга, учеше за изпити и бях решил да й сготвя яйца със сирене. Това е едно от малкото неща които мога да готвя, но за сметка на това съм много задобрял и ги правя страхотни. Прибрах се от работа не много уморен, направо в настроение, с един картон яйца и пакет сирене. Сиси ми каза, че в хладилника имаме два картона яйца, два и половина пакета сирене, и настояваше, че всичките съм ги купувал аз. "Чакай да ти разкажа историята за Денят на възраждането", казах й.

Сиси се скупчи отгоре ми и се посмяхме. После аз правих още смешки и се смяхме доста време.